Забележителности в региона

I. Село Турия

Chudomir-houseТук посетителите могат да видят къщата-музей на големия писател-сатирик Чудомир. В село Турия е изложена и етнографската експозиция „Нашенци”, тук се намира и паметникът на Цанко Минков Комитата (1856-1944) – най-младия четник от Ботевата чета, оцелял от множеството боеве и починал на 90 години в родния си край – Павел баня.

II. Село Габарево

Джанановата къща в с. Габарево е обявена за музей на културата. В нея през 1869г. е основан от Васил Левски местен революционен комитет. Всяка година на 18 юли в тази къща община Павел баня организира честване на рождения ден на Апостола. В къщата има постоянна художествена експозиция. В центъра на село Габарево се издига величествената сграда на църковния храм “Св. Георги Победоносец”, строена четири пъти, завършена и осветена през 1895 г. Майстори от Трявна са я иззидали с каменна зидария с дебелина на стената до 1 м. В тази църква през 1944г. отец Христо Няголов скрил книгите от читалищната библиотека, като ги опазил от изгаряне.

III. Село Скобелево

В работещата дестилерия “Дамасцена” всеки посетител може да наблюдава производството на етерични масла, както по съвременни технологии, така и по начина на производство отпреди 300 години. Гостите могат да тестват различните видове етерични масла, да се запознаят с тяхното предназначение, да разгледат музейната експозиция за производството и съхранение на розово масло, както и етнографската експозиция от традиционни старинни занаяти, характерни за този край

В с. Скобелево се намира още щраусово ранчо „Четири сезона“. Там се отглеждат щраусови семейства според изискванията на европейските стандарти. Във фермата се предлагат и щраусови специалитети.

IV. Национален парк „Централен Балкан“

Разположен е на площ от 716 кв. км в сърцето на България – централна Стара планина, и обхваща вековни гори, прорязан е от водопади и дълбоки каньони, просторни билни пасища и низ от сурови върхове, сред които е и най-високият в Стара планина – връх Ботев, с надморска височина от 2376 м. Една трета от площта на националния парк се заема от девет резервата: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема, Стара река. Национален парк “Централен балкан” е една от най-ценните и най-големи европейски защитени територии. Има изградени няколко маршрута за изкачване до връх Ботев, но най-използван и най-кратък е този през южното било, преминавайки плавно през резерват „Северен Джендем“ и водопад Райското пръскало.

V. Джендема

Това е най-големият резерват в национален парк Централен Балкан. Резерват Джендема е сблъсъкът на севера и юга, обхващайки целия водосбор на Бяла река, горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Обявен е за биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“. Срещат се много редки видове растения, като броят им надвишава този в съседните резервати „Стара река“ и „Соколна“. Царският орел и скалният орел, както и диви кози обитават резервата. Най-високият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало (124,5 м.), също попада на неговата територия. Водопадът е подходяща дестинация за любителите на походи, скално катерене, екотуризъм, парапланеризъм и за всички, които обичат планината и свежия планински въздух.

VI. Село Тъжа

Хижа Русалка е разположена в Стара планина, в живописното Тъжанско ждрело с надморска височина от 1100 метра. В непосредствена близост до национален парк “Централен балкан”, селото е изходен пункт за множество туристически маршрути, разкриващи природни феномени и забележителности, като Кадемлийското пръскало, Бабското пръскало, Триногата и т.н.

VII. Калофер

Сред южните подстъпи на Стара планина е разположено малко китно градче, изпълнено с история, легенди и атмосфера – Калофер. Легендата разказва, че Калофер е основан в средата на XVI-ти век (1533 г.) от група мъже, предвождани от Калифер войвода, които “владеели” тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен „Алтън Калофер” /Златен Калофер/.

Едно от най-атрактивните събития в Калофер, обединяващо мъжете от целия град, е хвърлянето на кръста в ледените води на Тунджа на Богоявление и последващото го „мъжко хоро“, което също се играе в реката. В началото на месец юни на туристите се предлага участие в розобер, посрещане на празника на розата, както и разходка в розоварна, дегустация на розово сладко, сироп и даже ракия от рози. От няколко години, в средата на август, се провежда и ежегоден „Празник на калоферската дантела“.

Национален музей Христо Ботев (натисни за детайли)

В Калофер се намира националният музей „Христо Ботев“. Разположен е в парк „Ботевата градина“ и включва следните обекти: мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на Иванка Ботева – майка на поета. Целият ансамбъл е обявен за паметник на културата, а музеят е включен в Стоте национални туристически обекта.

Къщата на Христо Ботев представя автентичната обстановка, в която е живяло семейството на героя. В изложбената зала са аранжирани лични вещи, документи, публикации и други материали, свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, както и на неговото семейство и съратници. Работно време: 08:00-12:00 и 13:30-17:30 ч.

Друга местна забележителност в Калофер е Музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков.

Църкви и манастири (натисни за детайли)

Калофер е известен също с красивите си църкви и манастири. Малка уличка отвежда до девическия манастир “Въведение Богородично”, наследник на четири метоха, където получава килийна просвета първата българска учителка Анастасия Димитрова. Мъжкият манастир функционира от 1640 г., а женският от 1700 г. Днес и двата манастира, въпреки многобройните си опожарявания, са отворени за посетители.

VIII. Екопътека „Бяла река“

Една от най-посещаваните атракции до град Калофер безспорно е екопътека „Бяла река“, изградена по поречието на Бяла река. Самата пътека предлага невероятна разходка сред внушителната природна красота на национален парк „Централен Балкан“. Дължината на пътеката не натоварва дори и неподготвените туристи, тъй като тя е само 1,83 км и разполага с места за почивка.

IX. Казанлък

Разположен в Казанлъшката котловина, градът е известен като център на Розовата долина на България. Историята му започва още през неолита. През V-IV в. пр. Хр. на мястото на днешния град е съществувало тракийско селище, наречено Севтополис. От тази епоха са открити 12 гробници, начело с Казанлъшката, която е най-голямата в България. Съвременният Казанлък е възникнал в началото на XV в.

Казанлъшкият район е с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла — мента, лавандула, босилек, невен. Казанлък е и атрактивна туристическа дестинация, като най-голямата забележителност е Тракийската гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО. Можете да разгледате също Историческия музей и Музея на розата. В района се намират следните забележителности – античният град Севтополис и долината на тракийските царе, Голямата Косматка, Руската църква.

Казанлък е град с богата културна традиция. Тук се организира повече от 40 години Празникът на розата, който се провежда през първия уикенд на юни. В днешни дни Празникът на розата се е превърнал в международно празненство, в което се забавляват хиляди туристи. От 15 години едноименната фондация „Чудомир” организира и „Чудомирови празници” в града, които започват от 25-ти март – рожденият ден на Чудомир, и продължават до 1 април. В рамките на тези празници Казанлък домакинства на театрален фестивал „Комедиен хит на сезона” и националното състезание „Малките нашенци”. Културна традиция са и Стайновите музикални дни през декември, в които среща си дават хорови колективи от цялата страна. Празникът на Казанлък, който е на първи юни, също вече е традиция. През първата седмица на м. септември са Празниците в долината на тракийските владетели – може да станете свидетели на магическите ритуали в свещената земя на траките.

Музеи (натисни за детайли)

  • Музеят на розата представя експозиция на казанлъшката роза, проследявайки 330-годишната история на българското розопроизводство. Можете да посетите лабораторията на “Томи Шоу Kозметикс”, където ще се потопите в магията на козметичните тайни и ще наблюдавате раждането на продукти с етерични масла.
  • Съкровища на траките се съхраняват в музей „Искра“. В него са изложени над 50 000 оригинални експоната от Казанлъшкия край, включително уникалните предмети от тракийските могили в Долината на тракийските царе. Има постоянни експозиции на тема: Археология, Възраждане, Нова история, Етнография, Най-нова история. В новата трезорна зала са изложени уникалният златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска муниция, а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха. Една от най-интересните находки от колекцията на музей Искра е златната маска на Терес.
  • Етнографският комплекс в Казанлък се намира почти в центъра на града. Входът е откъм църквата „Свети пророк Илия„, която неотдавна е ремонтирана. Музеят представя историята на българската селска и градска къща, като тук се пазят типични за живеещите в Розовата долина техника, мебелировка, дрехи и др. Предлага се сладко от рози и ликьор от рози.

Казанлъшката тракийска гробница (натисни за детайли)

В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО. Открита е случайно през 1944 г. в надгробна могила на хълма Тюлбето, в североизточния край на града. Световната си известност гробницата дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера, които са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха. В камерата са открити останките на мъж и жена, които вероятно са били местни владетели – за това свидетелстват рисунките в камерата, които изобразяват мъж и жена със златни украшения. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения.

Казанлъшката тракийска гробница се намира на 1200 метра от центъра на Казанлък в североизточна посока, на хълма „Тюлбето“. Работно време: от 9.00 до 17.00 ч.; от ноември до май гробницата се отваря само по заявка за големи групи.

X. Вр. Шипка

Подходите към връх Шипка, увенчан от грандиозния храм-паметник в чест на Руско-турската освободителна война, предлагат отлични условия за еко и планински туризъм. През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Национален парк-музей Шипка. По време на Руско-турската война (1877-1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август, а защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати. Недалеч се извисява и връх Бузлуджа, на който също са се водили ожесточени битки за освобождението ни от Османско робство.

XI. Град Шипка

Шипка е селище, съществувало още от XI в. пр. н. е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът VI – II в. пр. н. е. се смята за период на разцвет на тракийската култура, а в района на Шипка, Казанлък и близките селища има множество останки от този период. През I в. тракийските земи са покорени от римляните.

Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. Тук са водени едни от най-важните битки за освобождението на България. Храм–паметник “Рождество Христово” е построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

XII. Голямата косматка

Това е тракийска могила край град Шипка, в която на 21 септември 2004 г. големият български археолог д-р Георги Китов открива една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон. Тя е изградена през III в. пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 450 см. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел погребан тук, като в неговия саркофаг са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност – златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс, фиала и каничка, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети открити в нея доказват, че тук е погребан голям тракийски владетел, а надписи по предпазното въоръжение показват, че името на владетеля е Севт. Предполага се че става дума за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтополис.

XIII. Язовир „Копринка“

Друго място, заслужаващо вниманието на посетителя на Розовата долина, е язовир “Копринка”, разположен само на 7 км от Казанлък. Призрачните му води крият останките на древния тракийски град Севтополис от втората половина на 4-ти в. пр.н. ера. Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология и единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Градът е разкрит и проучен между 1948 и 1954 г. при изграждането на язовир “Копринка” до Казанлък. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира. Проектът за реставрация и консервация представлява уникално архитектурно решение, което в случай на реализация ще бъде уникално в национален и световен мащаб. Идеята е градът да бъде заобиколен от огромен ринг с диаметър 420 м, който да дава възможност за достъп до Севтополис.

XIV. Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“

Това е първият по рода си музей в България, открит на 7.09.1964 г., на 8 км южно от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра принадлежи на Лазар Донков. В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и габровския край през Възраждането – Етъра е умален вариант на някогашно Габрово. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. Първият етаж е търговски дюкян – тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти. На втория етаж е показан интериор на търговско жилище. Къщата излиза на улицата, за да може работилниците да са непосредствено до потребителя. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др. Тук ежегодно се провежда международен панаир на занаятите „Етъра“ през първите петък, събота и неделя от месец септември.

XV. Карлово

Разположен в северната част на Карловската котловина, градът възниква в края на XIV-ти век. Има предположение, че името му произлиза от владетеля на земите наоколо по това време — Карлъзаде Али бей. При управлението на Карлъзаде Али бей с материал от манастира „Св. Спас“ е построена и най-старата сграда в Карлово — Куршум Джамия, която понастоящем е обявена за паметник на културата.

История (натисни за детайли)

За Карлово началото на XIX век е време на бурен икономически разцвет, културен подем и революционен кипеж. Богати търговци изкупували изработеното от сръчните майстори медникари, златари, гайтанджии, абаджии, кожари и търгували с далечна чужбина – Египет, Албания, Дубровник, Влашко, Виена. Карлово се превръща в голямо и оживено селище с оформен център, часовникова кула, хубави къщи.

През 1877 г. башибозуците го разграбват и опожаряват. За щастие оцелелите части от Карлово и до днес пазят своя предишен облик. Градът е родно място на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), на д-р Иван Богоров (възрожденски книжовник, издател на първия български вестник “Български орел” в Лайпциг през 1846-1847 г.), братята Евлоги и Христо Георгиеви (видни представители на зараждащата се българска буржоазия, родолюбци, дарили 6 млн. златни лева за българско висше училище – Университета), Брайко Хаджигенов, Христо Попвасилев и др.

Най-голямата си известност градът дължи на факта, че в него се е родил и израсъл Апостолът на българската свобода – Васил Иванов Кунчев (Левски), идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Забележителности:

  • Национален музей „Васил Левски“ – включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта. Сградата е строена е през XVIII в. от Кунчо Иванов (дядото на Васил Левски) и през 1933 г. е възстановена по проект на архитекта Димитър Иванов. Към къщата-музей „Васил Левски“ има експозиционна зала, която е изградена през 1965 г. В нея са представени различни документи, предмети, лични вещи, снимки на Васил Левски, Апостола на свободата. В двора на къщата-музей има паметник на Гина Кунчева, майката на Левски. Лятно работно време: 08:30-13:00 и 14:00-17:30 ч.; зимно работно време: 08:00-13:00 и 14:00-17:00 ч.
  • Общински исторически музей Карлово – разполага с два отдела: Етнография и Българско възраждане. Помещава се в „Старото училище“ от 1871 г. Сградата е ценен архитектурен и културно-исторически паметник от епохата на Възраждането. В специална витрина е представен макет на една от най-запазените средновековни български крепости – Аневско кале. Посетителите могат и да разгледат различни инструменти и изделия, които са използвали преди години в Карловска област. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч.
  • Петнадесетметровият водопад „Сучурум“ – в превод „хвърчаща вода“, намира се на един километър северно от Карлово.

XVI. Сопот

Сопот се намира в област Пловдив, на 5 км западно от град Карлово. Градът е създаден през ХІV в. и заема съществено място по време на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Сред най-интересните забележителности в Сопот са: родната къща на Иван Вазов, Девическият метох “Въведение Богородично”, Сопотският манастир “Св. Спас”, Аневско кале – крепост от XIII-XV век.

Град Сопот е отправна точка за хижа „Незабравка“ и маршрутите в Троянския балкан. На разположение на туристите е седалков лифт, който за 30 минути извежда на 1600 м. височина. За любителите на екстремните спортове в местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и планинско колоездене.

Събития в Сопот:

  • Всяка година на празника на Св. Атанасий (18 януари) в двора на църквата „ Свети Петър и Павел“ се прави и раздава курбан от общината за здраве и благополучие на жителите
  • Ежегодно на 9 юли се провеждат Вазовите тържества по случай рождения ден на народния поет, а на всеки 5 години се дава и Вазовата награда за литературно творчество
  • Ежегодно в град Сопот на територията на Европейския център за екстремни спортове и медитация Shambala се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм. Посещават се от състезатели от цял свят – Гърция, Турция, Румъния, Македония, Сърбия, Австрия, Германия, Украйна, Унгария, Австралия, САЩ, Корея, Япония, Китай и др.

Къща-музей Иван Вазов (натисни за детайли)

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден в град Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII век от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война, а през 1935 г. е открита като музей благодарение на Цар Борис III. Къщата отразява възрожденската епоха със своя неповторим колорит. До нея е построена специална изложбена зала, където са показани основни моменти от обществената и литературната дейност на народния поет Иван Вазов (1850-1921). На едноименния централен площад е издигнат и паметник на Иван Вазов. Работно време: всеки ден преди обяд от 8:00 до 12:00 ч.; след обяд от 13:00 до 17:00 ч.

Дядо Стояновата воденица, описана от Иван Вазов в романа “Под игото”, се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.

Църкви и манастири (натисни за детайли)

Девическият метох “Въведение Богородично” – според някои исторически източници е създаден през 1665 г. от монахинята Сусана. Тогава на това място е имало само малък параклис, около който по-късно били построени жилищните сгради. През 1877 г. по-голямата част от манастира е опожарена, когато турците опустошават Сопот. Запазени от пожара остават част от жилищните сгради, скривалището на Васил Левски и църквата. Църквата на манастира е интересна със своята архитектура – тя е наполовина вкопана в земята, с което напомня друга уникална църква – тази в село Добърско. Днес манастирът е изцяло възстановен и е действащ. Тук е и музейният кът “Радино училище”, килията на Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина – героини от романа “Под игото” на Иван Вазов.

Църквата “Св. св. Петър и Павел” –  намира се в непосредствена близост до девическия метох “Въведение Богородично”. Църквата е изградена през 1846 г. под ръководството на майстор-строител Никола Троянов от Брацигово. По време на Руско-турската война Сопот е напълно опожарен, а населението му избито или прогонено. Пламъците не пощадяват и църквата “Св. Св. Петър и Павел”, но през 1879 г. църквата е напълно възстановена.

Сопотският манастир „Св. Спас“ – многократно опустошаван и опожаряван, в сегашния си вид той е от 1879 г. През Възраждането манастирът поддържа килийно училище, певческа школа и е средище на революционен живот. През 1858 г. тук е ръкоположен за дякон Васил Иванов (Левски).

XVII. Аневското кале

Аневското кале е крепост от XII-XIV век. Това е една от най-съхранените български крепости, като крепостните стени са запазени на височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Аневското кале е изградено по време на Второто българско царство. Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се намирали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана. Чрез археологически разкопки е установено, че в крепостта се е намирал манастирски комплекс с една църква, както и още две отделни църкви. Подградието и цитаделата на Аневското кале е един от трите основни квартала на средновековния град Копсис (дн. Сопот).